Историята на публикуването на романа на Борис Пастернак, озаглавен "Доктор Живаго", напомня на приключенска драма, която илюстрира трудностите, с които се сблъсква дори един автор от неговия ранг, за да намери място за своето творчество в родината си. Завършен през 1954 година, романът съдържа стихотворения, които са публикувани в известното литературно списание "Знамя", основано в Москва през 1931 година и известно с публикации на автори като Анна Ахматова, Михаил Булгаков и Йосиф Бродски.

Историята на публикуването на романа на Борис Пастернак, озаглавен "Доктор Живаго", напомня на приключенска драма, която илюстрира трудностите, с които се сблъсква дори един автор от неговия ранг, за да намери място за своето творчество в родината си. Завършен през 1954 година, романът съдържа стихотворения, които са публикувани в известното литературно списание "Знамя", основано в Москва през 1931 година и известно с публикации на автори като Анна Ахматова, Михаил Булгаков и Йосиф Бродски.

През 1955 година, убеден в стойността на своята работа, Пастернак предлага ръкописа на различни московски издатели, които го отхвърлят заради несъответствието му с официалната идеология на социалистическия реализъм. Главните герои на романа не отговарят на стандартите на този литературен стил, който акцентира на оптимистични и поучителни истории, написани на достъпен език. В Русия изкуството е под строг контрол, тъй като се смята, че писателите са "инженери на душите". Главният герой, Живаго, е човек, който се е затворил в себе си, разочарован от насилието на своите съвременници и от историята, която е разрушила идеалите му за справедливост.

В контекста на социалистическия реализъм, "Доктор Живаго" не предлага триумфалистичен наратив. За разлика от произведения като "Майка" на Горки, което е символ на държавната естетика, романът на Пастернак представя по-сложни и дълбоки теми. В него не се разказва за героични действия срещу режима, а по-скоро за лични борби и разочарования.

След като текстът достига Италия чрез нелегални канали, издателят Фелтринели го публикува в италиански превод, което води до огромен успех. Романът е преведен на 20 езика и Пастернак става световноизвестен, дори е номиниран за Нобелова награда. Въпреки това, поради невъзможността да бъде връчен наградата на основата на чуждестранна версия, през 1958 година романът е публикуван на руски в ограничен тираж по време на международната изложба в Брюксел. През 1961 година Фелтринели издава оригиналното издание, което позволява на автора да достигне до читателите в родината си, но това се случва след неговата кончина.

Реакцията на съветските власти е изключително сурова. Председателят на Съюза на съветските писатели се опитва да блокира книгата, а Пастернак е принуден да направи публично саморазобличение и да се извини в писмо до "Правда". В същото време, той е поставен под домашен арест до края на живота си. Погребението му, което би трябвало да символизира продължението на авангардната култура в постреволюционната цивилизация, е почти тайно. Въпреки всичко, Пастернак остава недосегаем, неговата любовница и муза, Ольга Ивинска, която е била до него през трудния период на написването и публикуването на романа, е изпитала много трудности, включително принудителен труд.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.